блок
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
бло̀кът, бло̀ка, мн. бло̀кове, (два) бло̀ка, м.
1. Грамаден къс от нещо много твърдо. Гранитен блок. Леден блок.
2. Голяма многоетажна постройка; корпус, сграда, дом. Жилищен блок.
3. Обширна обработваема земна площ. Земята е разделена на блокове.
4. Част от съоръжение, механизъм, която представлява отделна система с обща функция или предназначение. Санитарен блок. Кухненски блок.
5. Политическо или военно обединение за постигане на общи цели.
6. Вид тетрадка с листове за рисуване.
същ. умал. бло̀кче, мн. бло̀кчета, ср. (в 1, 2, 3 и 5 знач.).
прил. бло̀ков, бло̀кова, бло̀ково, мн. бло̀кови.
1. Грамаден къс от нещо много твърдо. Гранитен блок. Леден блок.
2. Голяма многоетажна постройка; корпус, сграда, дом. Жилищен блок.
3. Обширна обработваема земна площ. Земята е разделена на блокове.
4. Част от съоръжение, механизъм, която представлява отделна система с обща функция или предназначение. Санитарен блок. Кухненски блок.
5. Политическо или военно обединение за постигане на общи цели.
6. Вид тетрадка с листове за рисуване.
същ. умал. бло̀кче, мн. бло̀кчета, ср. (в 1, 2, 3 и 5 знач.).
прил. бло̀ков, бло̀кова, бло̀ково, мн. бло̀кови.