БЛИЗНЕ

Речник на българския език

1. блѝзне съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • близни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. близ-не
членувано близ-не-то
мн.ч. близ-не-та
членувано близ-не-та-та

2. близне — сег. вр., 3 л., ед. ч.

близне е производна форма на близна (сег. вр., 3 л., ед. ч.).