БЛАТО

мн. блата̀, ср. Землесто място, потънало в застояла вода и обрасло с водни растения.
прил. бла̀тен, бла̀тна, бла̀тно, мн. бла̀тни.
• Блатна треска. — Малария.
• Блатно кокиче. — Кокиче, което вирее около блата и мочурливи ливади и се използва в медицината за производство на нивалин.