БЛАСТЕР

Речник на българския език

бластер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блас-тер
непълен член блас-те-ра
пълен член блас-те-рът
мн.ч. блас-те-ри
членувано блас-те-ри-те
бройна форма блас-те-ра
звателна форма