БЛАНКА

Речник на българския език

бла̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бла̀нки, ж. Лист хартия на учреждение, специално подготвен за попълване, писане, кореспонденция.
прил. бла̀нков, бла̀нкова, бла̀нково, мн. бла̀нкови.

Грешни изписвания (1)

  • бланкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блан-ка
членувано блан-ка-та
мн.ч. блан-ки
членувано блан-ки-те
звателна форма