БИТОВ

Речник на българския език

бѝтов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бѝтова, бѝтово, мн. бѝтови, прил.
1. Който се отнася до бита. Битови нужди.
2. Чрез който се характеризира народният, селският бит. Битова керамика. Битова стая.

Грешни изписвания (3)

  • битув
  • битоф
  • битуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. би-тов
непълен член би-то-вия
пълен член би-то-ви-ят
ж. р. би-то-ва
членувано би-то-ва-та
ср. р. би-то-во
членувано би-то-во-то
мн. ч. би-то-ви
членувано би-то-ви-те