БИРЕН

Речник на българския език

бѝрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. бѝра

Грешни изписвания (1)

  • бирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. би-рен
непълен член би-ре-ния
пълен член би-ре-ни-ят
ж. р. би-ре-на
членувано би-ре-на-та
ср. р. би-ре-но
членувано би-ре-но-то
мн. ч. би-ре-ни
членувано би-ре-ни-те