БИПЛАН

Речник на българския език

бипла̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • беплан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бип-лан
непълен член бип-ла-на
пълен член бип-ла-нът
мн.ч. бип-ла-ни
членувано бип-ла-ни-те
бройна форма бип-ла-на
звателна форма