БИЛКАРКА

Речник на българския език

билка̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. билка̀рки, ж. Жена билкар.

Грешни изписвания (3)

  • белкарка
  • белкаркъ
  • билкаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бил-кар-ка
членувано бил-кар-ка-та
мн.ч. бил-кар-ки
членувано бил-кар-ки-те
звателна форма