БИКАРБОНАТ

Речник на българския език

бѝкарбонат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В химията — сол на въглената киселина. Сода бикарбонат. Натриев бикарбонат.

Грешни изписвания (7)

  • бикарбонът
  • бикарбунат
  • бикарбунът
  • бикърбонат
  • бикърбонът
  • бикърбунат
  • бикърбунът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-кар-бо-нат
непълен член би-кар-бо-на-та
пълен член би-кар-бо-на-тът
мн.ч. би-кар-бо-на-ти
членувано би-кар-бо-на-ти-те
бройна форма би-кар-бо-на-та
звателна форма