БИЗОН

Речник на българския език

бизо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бизо̀ни, (два) бизо̀на, м. Див северноамерикански бик с гърбав врат и масивна глава.

Грешни изписвания (1)

  • безон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-зон
непълен член би-зо-на
пълен член би-зо-нът
мн.ч. би-зо-ни
членувано би-зо-ни-те
бройна форма би-зо-на
звателна форма —

Връзки