БИВОЛЧЕ

Речник на българския език

бѝволче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • биволчи
  • бивулче
  • бивулчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-вол-че
членувано би-вол-че-то
мн.ч. би-вол-че-та
членувано би-вол-че-та-та