БИАТЛОН

Речник на българския език

биатло̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Вид ски-бягане, комбинирано със стрелба по мишени.

Грешни изписвания (3)

  • беатлон
  • беътлон
  • биътлон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-ат-лон
непълен член би-ат-ло-на
пълен член би-ат-ло-нът
мн.ч. би-ат-ло-ни
членувано би-ат-ло-ни-те
бройна форма би-ат-ло-на
звателна форма