БЕТА

Речник на българския език

бѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бетъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-та
членувано бе-та-та
мн.ч. бе-ти
членувано бе-ти-те
звателна форма