БЕСИЛКА

Речник на българския език

бесѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бесѝлки, ж. Дървено приспособление от два стълба с въжена примка за изпълняване на смъртно наказание чрез обесване.

Грешни изписвания (3)

  • бесилкъ
  • бисилка
  • бисилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-сил-ка
членувано бе-сил-ка-та
мн.ч. бе-сил-ки
членувано бе-сил-ки-те
звателна форма