БЕНКА

Речник на българския език

бѐнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бѐнки, ж. Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човек.

Грешни изписвания (2)

  • бенкъ
  • бемка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бен-ка
членувано бен-ка-та
мн.ч. бен-ки
членувано бен-ки-те
звателна форма