БЕНЗИН

Речник на българския език

бензѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Безцветна леснозапалима течност, която се добива от нефт и се използва като моторно гориво.
прил. бензѝнов, бензѝнова, бензѝново, мн. бензѝнови. Бензинови пари. Бензинова помпа.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бинзин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бен-зин
непълен член бен-зи-на
пълен член бен-зи-нът
мн.ч. бен-зи-ни
членувано бен-зи-ни-те
бройна форма бен-зи-на
звателна форма