БЕМОЛ

Речник на българския език

бемо̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бемо̀ли, (два) бемо̀ла, м. Спец. В музиката — нотен знак, с който се означава, че звукът се понижава с половин тон.

Грешни изписвания (1)

  • бимол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-мол
непълен член бе-мо-ла
пълен член бе-мо-лът
мн.ч. бе-мо-ли
членувано бе-мо-ли-те
бройна форма бе-мо-ла
звателна форма —

Връзки