БЕЛЯНКА

Речник на българския език

беля̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. белѐнки, ж. Остар. Място край река, където жените перат и белят платно.



мн. белѐнки, ж. Остар. Седянка, на която се бели царевица.

Грешни изписвания (3)

  • белянкъ
  • билянка
  • билянкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-лян-ка
членувано бе-лян-ка-та
мн.ч. бе-лян-ки
членувано бе-лян-ки-те
звателна форма