БЕЛИЛКА

Речник на българския език

белѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • белилкъ
  • билилка
  • билилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-лил-ка
членувано бе-лил-ка-та
мн.ч. бе-лил-ки
членувано бе-лил-ки-те
звателна форма