БЕЗПОКРИВЕН

Речник на българския език

безпокривен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-пок-ри-вен
непълен член без-пок-рив-ния
пълен член без-пок-рив-ни-ят
ж. р. без-пок-рив-на
членувано без-пок-рив-на-та
ср. р. без-пок-рив-но
членувано без-пок-рив-но-то
мн. ч. без-пок-рив-ни
членувано без-пок-рив-ни-те