безплъ̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безплъ̀тна, безплъ̀тно, мн. безплъ̀тни, прил. Който няма тяло, плът; нематериален. Безплътни сенки.
същ. безплъ̀тност, безплътността̀, ж.
същ. безплъ̀тност, безплътността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- безплътин
- бизплътен
- бизплътин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-п-лъ-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-п-лът-ния | ||
| пълен член | без-п-лът-ни-ят | ||
| ж. р. | без-п-лът-на | ||
| членувано | без-п-лът-на-та | ||
| ср. р. | без-п-лът-но | ||
| членувано | без-п-лът-но-то | ||
| мн. ч. | без-п-лът-ни | ||
| членувано | без-п-лът-ни-те | ||