БЕЗОТКАЗЕН

Речник на българския език

безотка̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безотказин
  • безутказен
  • безутказин
  • бизотказен
  • бизотказин
  • бизутказен
  • бизутказин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зот-ка-зен
непълен член бе-зот-каз-ния
пълен член бе-зот-каз-ни-ят
ж. р. бе-зот-каз-на
членувано бе-зот-каз-на-та
ср. р. бе-зот-каз-но
членувано бе-зот-каз-но-то
мн. ч. бе-зот-каз-ни
членувано бе-зот-каз-ни-те