БЕЗГЛАГОЛЕН

Речник на българския език

безглаголен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-г-ла-го-лен
непълен член без-г-ла-гол-ния
пълен член без-г-ла-гол-ни-ят
ж. р. без-г-ла-гол-на
членувано без-г-ла-гол-на-та
ср. р. без-г-ла-гол-но
членувано без-г-ла-гол-но-то
мн. ч. без-г-ла-гол-ни
членувано без-г-ла-гол-ни-те