БЕДУИНКА

Речник на българския език

бедуѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бедуѝнки, ж. Жена бедуин.

Грешни изписвания (7)

  • бедоинка
  • бедоинкъ
  • бедуинкъ
  • бидоинка
  • бидоинкъ
  • бидуинка
  • бидуинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ду-ин-ка
членувано бе-ду-ин-ка-та
мн.ч. бе-ду-ин-ки
членувано бе-ду-ин-ки-те
звателна форма