БАХАР

Речник на българския език

баха̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение, които се употребяват за подправка на ястия и колбаси.

Грешни изписвания (1)

  • бъхар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-хар
непълен член ба-ха-ра
пълен член ба-ха-рът
мн.ч. ба-ха-ри
членувано ба-ха-ри-те
бройна форма ба-ха-ра
звателна форма —

Връзки