БАЛКОН

Речник на българския език

балко̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. балко̀ни, (два) балко̀на, м.
1. Издадена от външната стена на сграда площадка, оградена с парапет.
2. Етаж над партера в театър, киносалон и др.
прил. балко̀нски, балко̀нска, балко̀нско, мн. балко̀нски. Балконска врата.

Грешни изписвания (1)

  • бълкон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бал-кон
непълен член бал-ко-на
пълен член бал-ко-нът
мн.ч. бал-ко-ни
членувано бал-ко-ни-те
бройна форма бал-ко-на
звателна форма