БАЛКАН

Речник на българския език

1. балка̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. балка̀ни, (два) балка̀на, м.
1. Планина.
2. Само ед. Друго собствено име на Стара планина.
прил. балка̀нски, балка̀нска, балка̀нско, мн. балка̀нски. • Балканите. Балканският полуостров.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бълкан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бал-кан
непълен член бал-ка-на
пълен член бал-ка-нът
мн.ч. бал-ка-ни
членувано бал-ка-ни-те
бройна форма бал-ка-на
звателна форма

2. Балка̀н географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Бълкан