БАЛИСТИКА

Речник на българския език

1. балѝстика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от механиката, в който се изучава движението на снаряда при стрелба.
прил. балистѝчен, балистѝчна, балистѝчно, мн. балистѝчни. Балистична ракета.

Грешни изписвания (7)

  • балистека
  • балистекъ
  • балистикъ
  • бълистека
  • бълистекъ
  • бълистика
  • бълистикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-лис-ти-ка
членувано ба-лис-ти-ка-та
мн.ч. ба-лис-ти-ки
членувано ба-лис-ти-ки-те
звателна форма

2. балистика — ед. ч. непълен член

балистика е производна форма на балистик (ед. ч. непълен член).