БАКРАЧ

Речник на българския език

бакра̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бакра̀чи, (два) бакра̀ча, м. Диал. Котел, медник; бакър (във 2 знач.).
същ. умал. бакра̀че, мн. бакра̀чета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • бъкрач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бак-рач
непълен член бак-ра-ча
пълен член бак-ра-чът
мн.ч. бак-ра-чи
членувано бак-ра-чи-те
бройна форма бак-ра-ча
звателна форма