АЦЕТИЛЕН

Речник на българския език

ацетилѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Безцветен, леснозапалим отровен газ, който се получава при разлагане на калциев карбид с вода.
прил. ацетилѐнов, ацетилѐнова, ацетилѐново, мн. ацетилѐнови.

Грешни изписвания (7)

  • ацетелен
  • ацителен
  • ацитилен
  • ъцетелен
  • ъцетилен
  • ъцителен
  • ъцитилен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аце-ти-лен
непълен член аце-ти-ле-на
пълен член аце-ти-ле-нът
мн.ч. аце-ти-ле-ни
членувано аце-ти-ле-ни-те
бройна форма аце-ти-ле-на
звателна форма