АТРОПИН

Речник на българския език

атропѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В медицината — силноотровно вещество, извлечено от беладоната и татула, с голямо приложение при успокояване на болки.
прил. атропѝнов, атропѝнова, атропѝново, мн. атропѝнови. Атропинови инжекции.

Грешни изписвания (3)

  • атрупин
  • ътропин
  • ътрупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ат-ро-пин
непълен член ат-ро-пи-на
пълен член ат-ро-пи-нът
мн.ч. ат-ро-пи-ни
членувано ат-ро-пи-ни-те
бройна форма ат-ро-пи-на
звателна форма