АТРИБУТЕН

Речник на българския език

атрибутен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ат-ри-бу-тен
непълен член ат-ри-бут-ния
пълен член ат-ри-бут-ни-ят
ж. р. ат-ри-бут-на
членувано ат-ри-бут-на-та
ср. р. ат-ри-бут-но
членувано ат-ри-бут-но-то
мн. ч. ат-ри-бут-ни
членувано ат-ри-бут-ни-те