АТЕСТАТ

Речник на българския език

атеста̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. атеста̀ти, (два) атеста̀та, м.
1. Свидетелство.
2. Атестация.

Грешни изписвания (3)

  • атистат
  • ътестат
  • ътистат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. атес-тат
непълен член атес-та-та
пълен член атес-та-тът
мн.ч. атес-та-ти
членувано атес-та-ти-те
бройна форма атес-та-та
звателна форма