АТАМАН

Речник на българския език

атама̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • атъман
  • ътаман
  • ътъман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ата-ман
непълен член ата-ма-на
пълен член ата-ма-нът
мн.ч. ата-ма-ни
членувано ата-ма-ни-те
бройна форма ата-ма-на
звателна форма