АСПИРИРАНЕ

Речник на българския език

аспириране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мед. 1. Проникване на течни или твърди вещества в трахеята или белите дробове при вдишванe, особено при новородени и болни в безсъзнание.
2. Изсмукване, отстраняване на съдържимо от телесните кухини.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-пи-ри-ра-не
членувано ас-пи-ри-ра-не-то
мн.ч. ас-пи-ри-ра-ния
членувано ас-пи-ри-ра-ни-я-та