АРФА

Речник на българския език

а̀рфа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. а̀рфи, ж. Струнен музикален инструмент като голяма триъгълна рамка, на който се свири, като се дърпат струните с пръсти.

Грешни изписвания (1)

  • арфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-фа
членувано ар-фа-та
мн.ч. ар-фи
членувано ар-фи-те
звателна форма