АРИСТОКРАТИЧЕСКИ

Речник на българския език

аристократѝчески прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

аристократѝческа, аристократѝческо, мн. аристократѝчески, прил. Който се отнася до аристократ (в 1 знач.) и аристокрация (в 1 знач.).

Грешни изписвания (31)

  • арестократически
  • арестократичиски
  • арестокрътически
  • арестокрътичиски
  • арестукратически
  • арестукратичиски
  • арестукрътически
  • арестукрътичиски
  • аристократичиски
  • аристокрътически
  • аристокрътичиски
  • аристукратически
  • аристукратичиски
  • аристукрътически
  • аристукрътичиски
  • ърестократически
  • ърестократичиски
  • ърестокрътически
  • ърестокрътичиски
  • ърестукратически
  • ърестукратичиски
  • ърестукрътически
  • ърестукрътичиски
  • ъристократически
  • ъристократичиски
  • ъристокрътически
  • ъристокрътичиски
  • ъристукратически
  • ъристукратичиски
  • ъристукрътически
  • ъристукрътичиски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. арис-ток-ра-ти-чес-ки
непълен член арис-ток-ра-ти-чес-кия
пълен член арис-ток-ра-ти-чес-ки-ят
ж. р. арис-ток-ра-ти-чес-ка
членувано арис-ток-ра-ти-чес-ка-та
ср. р. арис-ток-ра-ти-чес-ко
членувано арис-ток-ра-ти-чес-ко-то
мн. ч. арис-ток-ра-ти-чес-ки
членувано арис-ток-ра-ти-чес-ки-те