аргумента̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.
2. Съвкупност, система от аргументи (в 1 знач.) при разсъждение.
1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.
2. Съвкупност, система от аргументи (в 1 знач.) при разсъждение.
Синоними
Грешни изписвания (47)
- аргоментацеа
- аргоментацеъ
- аргоментацея
- аргоментациа
- аргоментациъ
- аргоментация
- аргоминтацеа
- аргоминтацеъ
- аргоминтацея
- аргоминтациа
- аргоминтациъ
- аргоминтация
- аргументацеа
- аргументацеъ
- аргументацея
- аргументациа
- аргументациъ
- аргуминтацеа
- аргуминтацеъ
- аргуминтацея
- аргуминтациа
- аргуминтациъ
- аргуминтация
- ъргоментацеа
- ъргоментацеъ
- ъргоментацея
- ъргоментациа
- ъргоментациъ
- ъргоментация
- ъргоминтацеа
- ъргоминтацеъ
- ъргоминтацея
- ъргоминтациа
- ъргоминтациъ
- ъргоминтация
- ъргументацеа
- ъргументацеъ
- ъргументацея
- ъргументациа
- ъргументациъ
- ъргументация
- ъргуминтацеа
- ъргуминтацеъ
- ъргуминтацея
- ъргуминтациа
- ъргуминтациъ
- ъргуминтация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ар-гу-мен-та-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ар-гу-мен-та-ци-я-та | |
| мн.ч. | ар-гу-мен-та-ции | |
| членувано | ар-гу-мен-та-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |