АПТЕЧКА

Речник на българския език

аптѐчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. аптѐчки, ж.
1. Малка аптека.
2. Комплект от необходими лекарства за даване на първа помощ.
3. Предметът за съхраняване на тези лекарства (малък стенен шкаф с витрина, куфарче и др.).

Грешни изписвания (3)

  • аптечкъ
  • ъптечка
  • ъптечкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-теч-ка
членувано ап-теч-ка-та
мн.ч. ап-теч-ки
членувано ап-теч-ки-те
звателна форма