АПТЕЧЕН

Речник на българския език

аптѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • аптечин
  • ъптечен
  • ъптечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ап-те-чен
непълен член ап-теч-ния
пълен член ап-теч-ни-ят
ж. р. ап-теч-на
членувано ап-теч-на-та
ср. р. ап-теч-но
членувано ап-теч-но-то
мн. ч. ап-теч-ни
членувано ап-теч-ни-те