АНТИЧЕН

Речник на българския език

антѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

антѝчна, антѝчно, мн. антѝчни, прил.
1. Който се отнася до времето на Стара Гърция и Рим.
2. Древен, класически.
същ. антѝчност, античността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • античин
  • ънтичен
  • ънтичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ан-ти-чен
непълен член ан-тич-ния
пълен член ан-тич-ни-ят
ж. р. ан-тич-на
членувано ан-тич-на-та
ср. р. ан-тич-но
членувано ан-тич-но-то
мн. ч. ан-тич-ни
членувано ан-тич-ни-те