АНТИНАУЧЕН

Речник на българския език

а̀нтинау̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • антенаучен
  • антенаучин
  • антенъучен
  • антенъучин
  • антинаучин
  • антинъучен
  • антинъучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ан-ти-на-у-чен
непълен член ан-ти-на-уч-ния
пълен член ан-ти-на-уч-ни-ят
ж. р. ан-ти-на-уч-на
членувано ан-ти-на-уч-на-та
ср. р. ан-ти-на-уч-но
членувано ан-ти-на-уч-но-то
мн. ч. ан-ти-на-уч-ни
членувано ан-ти-на-уч-ни-те