АНТИГЕН

Речник на българския език

антигѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • антеген
  • ънтеген
  • ънтиген

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-ген
непълен член ан-ти-ге-на
пълен член ан-ти-ге-нът
мн.ч. ан-ти-ге-ни
членувано ан-ти-ге-ни-те
бройна форма ан-ти-ге-на
звателна форма