АВТОВЛАКЧЕ

Речник на българския език

автовлакче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтовлакче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-тов-лак-че
членувано ав-тов-лак-че-то
мн.ч. ав-тов-лак-че-та
членувано ав-тов-лак-че-та-та