АВАНТАЖ

Речник на българския език

аванта̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Благоприятно положение, което дава преднина, предимство.

Грешни изписвания (4)

  • аванташ
  • авънташ
  • ъванташ
  • ъвънташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аван-таж
непълен член аван-та-жа
пълен член аван-та-жът
мн.ч. аван-та-жи
членувано аван-та-жи-те
бройна форма аван-та-жа
звателна форма