югоизток

Речник на българския език

югоѝзток съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед. Посока на света между юг и изток. Заводът се намира на югоизток от града.
прил. югоѝзточен, югоѝзточна, югоѝзточно, мн. югоѝзточни. Югоизточен район на страната. Югоизточен вятър.

Грешни изписвания (11)

  • йогоизток
  • йогоизтук
  • йогуизток
  • йогуизтук
  • йугоизток
  • йугоизтук
  • йугуизток
  • йугуизтук
  • югоизтук
  • югуизток
  • югуизтук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юго-из-ток
непълен член юго-из-то-ка
пълен член юго-из-то-кът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма