юбиляр

Речник на българския език

юбиля̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

юбиля̀рят, юбиля̀ря, мн. юбиля̀ри, м. Лице или организация, на които се чества юбилей.

Грешни изписвания (5)

  • йобеляр
  • йобиляр
  • йубеляр
  • йубиляр
  • юбеляр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юби-ляр
непълен член юби-ля-ря
пълен член юби-ля-рят
мн.ч. юби-ля-ри
членувано юби-ля-ри-те
бройна форма юби-ля-ри
звателна форма юби-ля-рю