юбилей

Речник на българския език

юбилѐй — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

юбилѐят, юбилѐя, мн. юбилѐи, (два) юбилѐя, м.
1. Кръгла годишнина на важно събитие, лице, организация. Университетът има юбилей. Чествам двайсетгодишен юбилей.
2. Тържество по случай такава годишнина.
прил. юбилѐен, юбилѐйна, юбилѐйно, мн. юбилѐйни. Юбилеен концерт. Юбилейна изложба.

Синоними

Грешни изписвания (5)

  • йобелей
  • йобилей
  • йубелей
  • йубилей
  • юбелей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юби-лей
непълен член юби-лея
пълен член юби-ле-ят
мн.ч. юби-леи
членувано юби-ле-и-те
бройна форма юби-лея
звателна форма —

Връзки