щърк

Речник на българския език

щърк — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

щъ̀ркът, щъ̀рка, мн. щъ̀ркове, (два) щъ̀рка, м. Диал. Щъркел.

Грешни изписвания (1)

  • штърк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щърк
непълен член щър-ка
пълен член щър-кът
мн.ч. щър-ко-ве
членувано щър-ко-ве-те
бройна форма щър-ка
звателна форма —

Връзки